ИСТОРИЯ НА ПЛАНИНСКОТО КОЛОЕЗДЕНЕ

В началото на 70-те години (на 20в.) започнали да се формират групички от пораснали вече хора, които изпитвали странно за останалите вдъхновение от това да се спускат с велосипедите си по черни пътища и пътеки. (Между другото, колкото и да звучи странно, още от средата на миналия век в САЩ се появила забрана за колоездачите да карат по пътеките сред дивата природа). Това тяхно увлечение ги принудило да променят колелата си, слагайки им широки "балонести" гуми и понякога скорости (макар повечето да използвали велосипед само с една предавка). Спирачките били барабанни или тип "контра". Един от най-известните черни пътища за спускане от онова време се наричал "Repack" (може да се преведе горе-долу като "презареждане"), защото едно спускане по него било достатъчно, за да свърши греста в спирачките, след което се налагала подмяната й. Ентусиастите, които се качвали от време на време в планината, не били никак малко. Сред тях имало и професионални колоездачи, които се състезавали по шосе. Тук ще спомена имената на няколко души, които впоследствие белязали ранното развитие на планинското колоездене: Джо Брийз, Гари Фишер, Чарли Кели, Том Ричи, Майк Синиърд (той основава компанията Specialized през 1974г.), Отис Гай и др. През 1976г. било организирано първото състезание "Repack", в което взели участие 10 души. Впоследствие били направени още няколко подобни спускания по пресечен терен, които събирали все повече заинтересовани любители на колоезденето. На тях те, освен че показвали лудостта си, обменяли и мнения за това какъв трябва да е подходящият за такова каране байк.

Същата тази 1976г. Крейг Мичъл направил специално колело по поръчка на Чарли Кели, с което последният да се спуска по пресечен терен. Този маунтин байк с хром-молибденова рамка (тогава този материал бил използван само при високия клас шосейни бегачи), гуми с грайфери, скорости Suntour, барабанни спирачки и спирачни лостчета от мотоциклет предхожда колелото на Джо Брийз, но за беда Чарли Кели скоро подкарал надолу старата си рамка и този прърви модел останал в забвение.

За разлика от него байкът на Джо Брийз предизвикал интерес сред други "сродни души" като Том Ричи и Гари Фишер. През 1977-78г. Джо направил още десет байка. След него Том Ричи сглобил няколко колела от новия вид и помолил Гари Фишер да ги продава в Марин, тъй като Том не могъл да им намери купувачи в областта, където живеел. Така се родила първата фирма за планинско колоездене - "Mountain Bikes", създадена от Гари Фишер и Чарли Кели. Двамата дори се опитали да запазят това словосъчетание като търговска марка, но молбата им била отхвърлена.

Всъщност наименованието "планински велосипед" се появило по-рано. Още спускачите по пътя "Repack" наричали трошките си "my mountain bike", за да ги разграничат от шосейните си колела ("my road bike"). Впоследствие, през 1980г. списание "Bicycling" направило конкурс "Кръстете това колело" за измисляне на име на новия тип байкове, набиращи популярност. В това допитване победител станало словосъчетанието ATB (All Terrain Bike=Колело за всякакви терени), но въпреки това в следващите години "маунтин байк" добило най-голяма популярност.

Няколко компании за колоездене бързо се ориентират, че този вид колела ще станат може би най-популярните след няколко години и започват производство на планински велосипеди. През 1981г. Specialized стартират първото масово производство на маунтин байкове - моделът Stump Jumper струвал 750$. През тази година в Калифорния се провели около дузина състезания по планинско колоездене. Една година по-късно Shimano пуска на пазара първата си серия компоненти за планински велосипеди - Deore XT.

През 1983г. е учредена NORBA (National Off-Road Bicycle Association), която започва да организира състезания по планинско колоездене в САЩ. Малко по-късно, през 1988г. е създадена и IMBA (Internatioanal Mountain Bike Association). Именно тя организира първото Световно първенство по планинско колоездене, проведено в Дюранго, Колорадо през 1990г. То е включвало състезания по крос-кънтри и спускане. Първите шампиони са: Нед Оувъренд (крос-кънтри, мъже), Джулиана Фуртадо (крос-кънтри, жени), Грег Херболд (спускане, мъже) и Синди Дивайн (спускане, жени). Впоследствие организацията на състезания в световен мащаб се поема от UCI (Световната федерация по колоездене), която дотогава се занимавала най-вече с шосейните шампионати, а IMBA се съсредоточава върху защита на правата на планинските колоездачи и разширяване на достъпа им до повече пътеки (включително чрез изграждането и поддръжката на такива). Следващата най-значителна стъпка в състезателно отношение е включването на планинското колоезедене (дисциплината крос-кънтри) в семейството на олимпийските спортове. Това става през 1996г. на олимпийските игри в Атланта, където шампиони стават Барт Брентженс (Холандия) при мъжете и Паола Пецо (Италия).